Сряда, 23-и август, някъде около 5 часа следобяд.Трафикът е по-голям в този ден. Изнизват се автомобили в няколко редици, прилепени плътно един до друг като в кутия локум. Бавно пъплят към дома.

В шарената върволица с просто ухо се долавя звукът от радио „Гонг“. Малко по-надолу парче на Куин, жена в джип си оправя грима. Какво ли е в душичките на тези хора? Сигурен съм, че поне веднъж в този ден повечето от тях са се замисляли: „Ще прекрачим ли прага на Шампионска лига“.

Няколко часа по- късно: Левски играе исторически мач. Улиците са обезлюдени, от магазините е изкупена всичката храна. Само мишките се премятат през глава по опразнените рафтове, все що е българин вече е пред екрана...

Изчакахме рекламите, пожелахме си „Господ да е с нас“... и се започна.

Какво се случи?

Томислав Русев го каза: „Дяконе.., бихме ги!“

Влезнахме в лигата на шампионите през парадния вход или по друг начин казано, в „турнира на богатите“.

Как започна всичко?

С вяра!

Какво произведе в тях?

Дисциплина

Респект към „другия“

Раздаване до край

Триумф

Качества, които цяла България видя с очите си. Дори скептика каза...така е! Нещо повече, такъв тип хора бяха директно предизвикани, да вярват... не само защото Левски е в „лигата“, а генерално за живота си, защото се изкефиха на резултати. Защото Господ не се скъпи, а раздава щедро с пълни шепи на всеки, който протегне ръка да си поиска.

Вярата продължи своя триумфален марш и на следващия ден. Такава си е, защото не произлиза от човешки мераци, тя е дар от Свише.

Питат треньора: „Дотук добре, а сега?“ Отговори им ясно! „Ще си починем и ще се съберем, за да изградим стратегия и след това се захващаме за работа. Продължаваме да мечтаем, защото искаме приказката да продължи“.

Произлезе новина... вярата прави човека креативен. Работата в синия клуб е доказателство за това. Това ще накара много младежи да повлекат крак, тяхното мислене е тотално конфронтирано, защото видяха ползата от успеха. А и всички ще се съгласим, че в крайна сметка е по-добре човек да чете Библията и да играе футбол, отколкото да се остави да му пъхнат някоя марихуана в джоба. Имаше и такива коментари на фенове по радиото: „Кой е тоя Роналдиньо бе?“

Опа, опа, един момент, момчета не забравяйте... дисциплина и респект към „другия“. Не се подавайте на инсинуациите на противника, играйте си вашата игра. Вярвайте!

„С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща“

Послание на Павел към Евреите 11:3

За тази вяра си говорим.

Противник съм на рефрена „ееееееееее сини богове, цялата земя пред вас на колене“.

Привърженик съм на този:

Филипяни 2:10-11 „така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“. С такъв призив в сърцето е топло.

А на мачовете на Левски, на стадион Васил Левски, отново ще имаме повод да кажем: Дяконе..,бихме ги!

tova koeto ne me interesuva.
Futbola i koj kak e ritnal topkata.
Fenovete me otblusnaha i jurnalistite, taka mislq za sebe si de.

futbola e samo sport...nali?

Радвам се че има здравомислещи хора в БГ! :)

i mi e drago da pi6a i da 4eta za levski.....a mnogo iasno, 4e Isus e predi vsi4ko i vsi4ki
www.100pesos.com

Левски?
Футбол?
Вяра?
Филипяни?
Странно че нямаше Филипополис.

Това е личен блог, нали?
Е, тогава може.
Може Хелмут Нютън да светва луната, вечер и Левски-отборът да отслужва литургия за народната свобода, като Левски - дяконът.

Но ако не беше ..... е, имал и и далеч по-хубави моменти.

Айде със здраве!