Хелмут Нютън е човекът, който промени визията на актовата фотография в модната индустрия. Той направи пътека, по която да тръгнат следващите поколения фотографи, но никога не се провъзгласи за крал на това изкуство. Дари 50 години от живота си, за да се докосне до тайната на светлината. За него тя беше източник на живот. Преди години каза една простичка, но фундаментална истина: „Има само един източник на светлината и това е слънцето“.

Професията на моден фотограф за него не беше поредното бачкане. Това бе смисълът на живота му, неговата планета, поредното велико откритие - човешката емоция. Той знаеше какво прави, защото познаваше правилата на фотографския ритуал, и това му позволи да ги нарушава в името на изкуството. През обектива на камерата му светът изглежда различен: по-мистичен, по-непознат. И го откриха тези които се взираха в неговото творчество отвъд границата на комерсиалното. Прямото му отношение към живота и неговата дипломатичност го правят по- взискателен към работата. Особено когато става въпрос за очертаване на невидимата граница между ежедневната поза на бекграунд пространството и надлъгването между маските, които моделите собственоръчно си слагат, когато застават пред обектива му.

Хапливите определения за стила му стават неделима част от неговото ежедневие. Но той знае, че целият шум който се вдига около еден творец е за да го забавлява.

И въпреки това не прощава фалшивата „купешка“ поза. Това не е неговата игра. Съсредоточаването му върху мигновеното; единственото, съчетано с германски прагматизъм и чувство за хумор, даде на света една елитарна визия, чрез която общува с публиката по възможно най-чернобелия начин. Ето това е неговата игра.

Той обича да дискутира работата си. Обсъжда писмата на разгневени хора, които се дразнят от снимките му във „Вог“ и “Ел.“ Прави си срещи с тях. Изслушва ги.

За една от тези срещи разказва и писателят Мич Глейзър. „Той беше“ творец на който "позьорщината" беше чужда. Изглеждаше като човек, който знае какво иска от живота.“ Един път го попитах: „Как го правиш“? Отговори ми: „Винаги работи за пари, защото винаги ще се намери някой, който да ти внуши, че „песента ти е изпята“. За това винаги бъди ангажиран с работа, за която ти плащат. Това е единственият начин да оцелееш".

Той не обслужваше обществото с клюки, защото не беше от тази порода скандалджии които дават хляб на медиите. Всичко което искаше да каже и да покаже, че сянката е необходима, само за да подчертае силата на светлината, чрез която снимката се материализира и всеки започва да мечтае по своему.

Човек, колкото и да мечтае идва момент, в който земният живот спира, за да започне ново битие отвъд материалния свят. На 24 януари 2004, Хелмут Нютън загива в автомобила си на "Булеварда на залеза" в Холивуд. Според очевидци той излизал от паркинга на хотела в който живеел. Колата най-неочаквано се забила в стената. Там някъде е преминал от материалния свят към вечноста, или не е преминал...

Ето това е и въпросът ми...

Ще отнесе ли тайната на светлината със себе си?

Световноизвестният моден фотограф Хелмут Нютън загина при катастрофа

24 Януари 2004

Хелмут Нютън загина на "Булеварда на залеза" в Холивуд. Според свидители, той излизал с автомобила си от паркинга на хотела, в който живеел, когато колата рязко ускорила и се забила в предпазна стена.
Един от най-големите творци в съвременната модна фотография Хелмут Нютън загина при автомобилна катастрофа.

83-годишният майстор на камерата се блъснал в стена със своя спортен "Кадилак".

Хелмут Нютън загина на "Булеварда на залеза" в Холивуд. Според свидители, той излизал с автомобила си от паркинга на хотела, в който живеел, когато колата рязко ускорила и се забила в предпазна стена. "След като оцеля от гоненията на нацистите и на японската империалистическа армия през Втората световна война, евреинът, роден в Германия, който стана един от най-известните фотографи в света, загина при нелеп пътен инцидент, съобщава "Франс прес".

В продължение на 6 десетилетия Хелмут Нютън работи за най-известните модни списания. Световна слава, обаче му носят неговите актови фотографии и по-специално серията "Големите Голи, те идват".

Роден през 1920 година, в началото на 40-те години Хелмут Нютън заминава за Австралия. По-късно той се мести в Монте Карло, където живее през лятото, а през зимата - в хотел "Шато Мармон" в Холивуд. Нютън и съпругата му Джун Брунел имат две деца.